Защо всъщност кърмещата майка има нужда от подкрепа?

В Кърменето от А до Я , , , , , , ,

автор: Таня Русева – Бу, ЛЛЛЛ, IBCLC
Статията е публикувана в сп. Кенгуру, август/септември 2008, тук с допълнения

Всички знаем, че кърмата е нещо хубаво и полезно нещо. Дори майки, които по принцип не искат да кърмят или по стечение на обстоятелствата хранят бебетата си с адаптирано мляко, са съгласни, че кърменето е най-добро за бебето.

Педиатрите също са единодушни, че кърмата е важна и е добре да се кърми. Подкрепят. Обществото – и то. И изобщо, всички сме на едно мнение.

А въпреки това, макар че тук над 95% от родилките започват да кърмят, само 2% от майките закърмват новородените до час след раждането, 18% от бебетата са на смесено хранене още от първия месец, като 11% от новородените са на изкуствено хранене от първия месец след раждането. Остатъкът от статистиката: 17% от майките кърмят само месец; 19% кърмят до два; 12% до три и около 37% – до шест (което не значи, че бебетата са само на кърма, а че получават някакво количество кърма). Казано по обратния начин: почти всички майки започват да кърмят след раждането, но по-малко от 15 на сто от тях все още кърмят само няколко месеца по-късно (по данни на национално проучване от 2007г.)

Това, съпоставено срещу страни като Норвегия, където близо 100% от майките започват да кърмят, на 3 месеца над 80% от тях кърмят изключително и около 70% от бебетата все още сучат към годинката (след като са захранени с други храни). За да не се каже, че Норвегия е развита страна с много информация и подкрепа, в Руанда 97% от майките започват да кърмят след раждането и 90% кърмят изключително бебетата си на шест месеца, а в Монголия 93% от майките кърмят изключително бебетата си на 4 месеца.

Очевидно имаме някакъв проблем. Какъв може да е той?

Ето какъв: над 95% от майките казват, че по време на бременността си не са получили никаква информация за кърменето от наблюдаващия ги лекар, а мотивацията и решението да кърми в болшинството случаи майката взима докато е бременна. Ако по това време тя не получи адекватна информация, много по-голяма е вероятността лесно да се откаже при първите евентуални трудности, които с повече информация и подкрепа иначе би преодоляла сравнително лесно или би избегнала изобщо.

В родилния дом над 60% от майките не са получили никаква информация за кърменето на бебето. Това, както е ясно, е мястото, където започва кърменето и първите дни могат да са от решаващо значение за това, как ще протече то по-нататък. Но въпреки това, повечето майки не получават никаква информация след раждането, или получават неадекватна и остаряла такава, която по-скоро носи вреда и ги обърква допълнително. В други страни майката не се изписва от родилния дом, докато не е сигурно, че бебето засуква добре и е започнало да наддава, осигурява се консултация от специалист по лактация, ако е нужно, а също на майката се предоставят брошури и се насочва към организации за подкрепа от майки за майки.

От педиатрите си около 70% получават насърчение. Но 56% от майките не са получили информация от лекаря на детето. Лекарят само я насърчава, че кърменето е хубаво нещо, ако майката сподели, че кърми. Но той не й дава информация при евентуално затруднение, като най-често срещаните притеснения дали детето наддава добре, защо суче толкова често и това нормално ли е и т.н. Д-р Джак Нюман, канадски педиатър и световно признат защитник на кърменето, твърди, че всеки лекар би дал информация и би отделил време да поговори с бременна жена или майка на бебе, ако я види или разбере, че пуши. Според доктор Нюман, по същата логика лекарите са длъжни и да повишават информираността сред майките по отношение на ползите от кърменето за тях самите и за техните бебета. „Насърчаването”, което майките споделят, че са получили от лекарите си, в този смисъл е по-скоро пасивно изразена позиция за кърменето, а жените очакват проактивно отношение и реална подкрепа от педиатрите на децата си. По света педиатрите или предоставят нужната информация поне в кратък вид (с няколко думи или с информационни брошури), или препращат майката при кърмачески организации, защото знаят, че това облекчава тяхната работа, а майката ще получи адекватен отговор на въпросите си. За целта самите педиатри, и изобщо здравни работници, трябва първо да бъдат обучени и насърчени да предоставят такова поощрение на майките – когато те имат нужната информация, ще е много по-лесно да я предадат нататък. Това изисква ресурси и средства на локално и национално (държавно) ниво, но си струва.

От семейството си 98% от майките получават подкрепа и насърчение за кърменето и това е чудесно. Това, което понякога е спънка обаче е, че тази подкрепа е подобно на педиатърската – всички са съгласни, че кърменето е чудесно за бебето, но при проблем няма кой да даде информация. Нашите майки са от поколението, което е кърмило малко, строейки петилетки, и практиките от бабите ни, кърмили успешно по 2-3 години и повече, са започнали да отмират. Едно от нещата, които са много важни, е не само майката, но и бащата, както и бабите, да получават информация за естественото хранене. Тогава при евентуален проблем, когато майката е под стрес и е притеснена, останалите членове на семейството ще могат да я подкрепят ефективно и да предложат идеи, които биха били от полза.

По по-сложен начин седи положението с подкрепата от работодателя. Според Кодекса на труда майката има право на 2 часа отпуск за кърмене на ден до 8-месечна възраст на детето и на 1 час намалено работно време след тази възраст, без горна граница (с бележка от педиатъра, че детето още суче). Как ще разпределя това време е въпрос на договорка с работодателя. Около 50% от хората обаче (мъже и жени) не знаят за това право на кърмещата майка. Не съм убедена също, че повечето работодатели ще са склонни с охота да се съгласят на намалено работно време на служителките си, особено когато няма кой да ги убеди в ползата от това. Да не говорим за научни фантастики като специални условия на работното място за изцеждане и съхраняване на кърма. Реално кърмените бебета са по-здрави и съответно родителите им по-рядко отсъстват от работа за гледане на болно дете. Вероятно ще има майки, които ще са по-склонни да се върнат по-рано на работа, ако са им осигурени такива условия на труд, които да им помогнат да кърмят по-дълго бебетата си, без да им се налага да избират между дете или работа.

© ЛЛЛБГ, фотограф Изабел Басладжиян

© ЛЛЛБГ, фотограф Десислава Пеева

На последно място, не по важност, е подкрепата от други майки. 40% от анкетираните жени посещават срещи за взаимопомощ от майки за майки; 45% не посещават, защото нямат подобни наблизо; само 13% не посещават, защото не виждат нужда. Сравнение със същата анкета от преди 2 години показва, че доверието в такива неправителствени организации или просто в майки с опит, нараства – за сметка на доверието в педиатъра и други медицински лица. Световната практика показва, че майките често предпочитат такива неформални срещи, където да получат информация и подкрепа, защото там контактът е по-непосредствен и неформален. За много майки ролята на такива срещи ‘от майки за майки’ играят интернет форумите. Там жените обменят опит и мнение, които често се различават драстично от чутото в лекарския кабинет – и се стига до ситуацията ‘Много четеш в интернет!’, казано с укорителен и леко презрителен тон. Което е жалко, защото опитът от последните години показва, че много голям процент от майките, потърсили помощ в интернет и намерили я от обучени да дават подкрепа жени, успяват да се справят с проблемите си, но биват изправени пред ненужен избор да се доверят или на педиатъра си, или на други майки.

Ето затова кърмещите майки имат нужда от подкрепа от всички и всякъде – от консултациите по време на бременността, през родилния дом и педиатричния кабинет, работодателя, до семейството си и други майки. За една цялостност и последователност в грижите за двойката майка-бебе, която да помогне на всички нас.

Статистика*:

Анкетите са проведени във форум Бг-мамма от 17 юли до 29 юли 2008

Смятате ли, че бяхте достатъчно подготвени за кърменето преди раждането?
Да – 225 (40.3%)
Не – 299 (53.5%)
Друго – 35 (6.3%)

Имахте ли подкрепата на семейството си?
Семейството и мъжът ми НЕ ме подкрепяха 2%
Семейството и мъжът ми ме подкрепяха 98%
Общ брой гласове: 474

Получихте ли насърчение от педиатъра на детето/друго медицинско лице?
Педиатърът/друго медицинско лице ме насърчаваха 69%
Педиатърът/друго медицинско лице НЕ ме насърчаваха 31%
Общ брой гласове: 336

Получихте ли подкрепа от приятели?
Приятели и познати ме подкрепяха 83%
Приятели и познати НЕ ме подкрепяха 17%
Общ брой гласове: 312

Обръщали ли сте се към Ла Лече Лига лидер/консултант по кърмене?
Обръщала съм се за информация към Ла Лече Лига лидер/консултант 49%
НЕ съм се обръщала за информация към Ла Лече Лига лидер/консултант 51%
Общ брой гласове: 253

Получихте ли адекватна подкрепа и информация за кърменето в…?
По време на бременността личният ми лекар/в женската консултация ми дадоха информация за кърменето 5,63%
По време на бременността личният ми лекар/в женската консултация НЕ ми дадоха информация за кърменето 94,37%
Общ брой гласове: 444

В болницата след раждането получих подкрепа и информация от персонала 40%
В болницата след раждането НЕ получих подкрепа и информация от персонала 60%
Общ брой гласове: 498

От педиатъра получих подкрепа и информация 44%
От педиатъра НЕ получих подкрепа и информация 56%
Общ брой гласове: 398

Посещавам/ла съм срещи от майки за майки и получих подкрепа и информация 40%
НЕ съм посещавала такива срещи – не мисля, че има полза 13%
НЕ съм посещавала такива срещи – в моя град няма 45%
Общ брой гласове: 237

Откъде черпи(х)те информация за кърмене?
От роднини и приятелки ————— 117 (11.5%)
От педиатър/GP/медицинско лице ——- 67 (6.6%)
От детски списания и вестници ———- 63 (6.2%)
От книги за отглеждане на деца ——— 123 (12.1%)
От форум ‘Кърмене’ и сайта Bg-mamma — 425 (41.7%)
От интернет – други източници ———- 164 (16.1%)
Ла Лече Лига лидер/консултант — 60 (5.9%)
Общ брой гласове: 488

* анкетите са проведени в интернет, където има много информация и подкрепа от майки за майки. Вероятно реалните цифри ще показват по-различно и по-тежко положение.

Бел.авт. статията „Защо всъщност кърмещата майка има нужда от подкрепа?“ е писана през 2008 по случай Световната седмица на кърменето с тема „Подкрепа за кърмещата майка“.