Следродилна депресия и кърмене

В за Медицински лица, Кърменето от А до Я ,

Биляна Малджанска, ЛЛЛ Лидер
публикувано за пръв път в сп. Моето дете

Следродилната депресия е състояние, което би могло да се появи по всяко време през първата година след раждане. По-често стартира около 10 седмици след раждането. Обичайно продължава няколко седмици и може да засегне до 25 % от жените от западните култури, като 1 на 5 жени остава депресирана и през първите пет години от живота на детето си.

Симптоми на следродилна депресия

Най-честите симптоми на следродилната депресия са:

  • персистиращо чувство на тъга, тревожност или празнота;
  • промяна в съня − твърде много или твърде малко;
  • намален апетит и загуба на тегло или засилен апетит и качване на тегло;
  • загуба на интерес или удоволствие от дейсности, които преди това са носели такова;
  • неспокойство, раздразнителност или прекомерен плач;
  • персистиращи физически симптоми като главоболие, храносмилателни смущения или хронична болка;
  • трудност при концентриране, запомняне или вземане на решения;
  • чувство за вина, безнадежност, безполезност, безпомощност или песимистични мисли;
    умора или загуба на енергия.

Майка, която преживява следродилна депресия може да сподели, че се е изолирала. Може да ѝ липсва заинтересованост от личната ѝ хигиена или външния ѝ вид. Възможно е да проявява повишена загриженост към здравето на бебето, както и да сподели, че не усеща връзка с бебето си. Мисли за смърт, самоубийство или причиняване на вреда на бебето не са типични за следродилната депресия и на майката може да ѝ е нужна спешна медицинска помощ.

Защо майките могат да изпаднат в следродилна депресия?

Много фактори биха могли да се свържат с възникването на следродилна депресия:

  • физиологични − болка, преумора, травмиращо (физически и/или емоционално) раждане;
  • психологични − очакванията на майката за нея и нейното дете, усещане за самоефективност и самочувствието на майката, липса или недостатъчна подкрепа за майката, нисък социално-икономически статус, произход от нефункционална смейна среда;
  • характеристики на бебето − труден темперамент, преждевременно родено бебе, болно бебе или бебе с увреждания.

Предполага се също, че хранителни дефицити биха могли да имат някаква роля във възникването на следродилна депресия. При някои хора понижената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) се свързва с възникването на депресия. Нивата на тиреоидните хормони спадат естествено след раждането.

Причините за възникване на следродилна депресия могат да варират при различните хора и едни фактори, които може да са причина при една майка, не е задължително да са рискови за друга.

Роля на възпалението при следродилна депресия

Скорошни проучвания показват, че вещества, които се отделят при възпаление − проинфламаторни цитокини − играят роля при развитието на депресия. Добре би било да се уточни, че става въпрос за ролята на елементи на възпалителния процес и не е задължително жената да има симптоми на възпалително заболяване.

Стресът от всякакъв тип увеличава възпалителните процеси. Възпалението като процес, също така, е и най-вероятният механизъм, по който отстаналите рискови фактори водят до депресия.

Роля на кърменето при следродилна депресия

Новите открития за ролята на възпалителните процеси като фактор за депресия, предполагат две основни цели в превенцията и справянето със следродилна депресия: намаляване на стреса за майката и намаляване на възпалителните процеси.

Актуалните проучвания показват, че кърменето, когато върви добре, има протективен ефект върху психичното здраве на майката. Един от начините, по които кърменето прави това, е като намалява стреса за майката. Хормоналните промени след раждането се случват по-плавно, когато майката кърми. Кърменето намалява значително нивата на хормоните на стреса и потиска в краткосрочен план отговора на организма чрез стрес. Това изолира майката от разсейващи стимули, улеснява действието на майчината имунна система, защитава бебето ѝ от високи нива на кортизол (хормон на стреса) в кърмата и предотратява потискане на лактацията от продължителен стрес.

Стресовите фактори, които влияят на възпалителните процеси при жени в следродилния период могат да бъдат някои общи характеристики на новото майчинство. Всяко ново родителство може да е съпроводено с известна доза преумора и недостиг на сън в началото. Много майки споделят, че кърменето е един лесен и ефективен метод за успокояване на детето и привеждане към сън. Хормоните, които се отделят у майката по-време на кърмене ѝ помагат да се отпусне и отпочине.

Събитията по време на раждането могат да имат дългосрочно влияние. Проучвания показват, че жените могат да си спомнят с точност детайли от тяхното първо раждане 20 години и дори повече по-късно. Негативното изживяване на раждането има значение за това как майката се чувства и каква връзка създава с детето си. По време на всяко кърмене се отделят хормоните пролактин и окситоцин, които действат на майката успокоително, помагат ѝ да изгради връзка с бебето си и помагат на майката да се възстанови от емоционалния и физически стрес по време на раждането. Кърменето е прегръдка и е предпоставка за много контакт кожа до кожа, докосване, общуване. Тези чести контакти между майката и бебето, които осигурява кърменето, създават стабилна емоционална връзка. Кърменето може да върне доверието на майката в способността на тялото ѝ да отгледа дете.

Според проучвания темперамента на бебето също може да има значение за възникването на следродилна депресия у майката. Изследователите предполагат, че темперамента на бебетата може да намали усещането на майката за самоефикасност и може да ги накара да се чувстват безсилни. Много майки споделят, че честия контакт с бебетата им, който кърменето осигурява, предоставя възможност на майката да опознае най-добре сигналите и нуждите на бебето си. Кърменто предоставя много интимно време заедно с бебето и много общуване. А как иначе да опознаеш даден човек достатъчно добре?

Влияние върху емоционалното състояние на майката може да има и заболяване на бебето, преждевременно раждане или увреждане на детето. В ситуация, в която бебето е отделено за специални грижи в лечебно заведение и при липсата на редовен и продължителен контакт с майката, тя може да се чувства безсилна да помогне на бебето си и да смята, че останалите са по-квалифицирани да се грижат за детето ѝ. А всъщност може да се направи толкова много! Майки в подобни ситуации споделят, че това да предоставят изцедена кърма за децата си, им е помогнало да се чувстват значими в грижата за децата им в един труден период, който често предполага раздяла между майката и бебето ѝ. Кърмата за такива деца се приема като медицинска интервенция и за тях тя е дори още по-ценна.

Депресията може да повлияе на това как майката установява връзка с бебето си. Кърменето насърчава психологическото взаимодействие между майката и детето ѝ като увеличава възможностите за изграждане на връзка. Хормоните на кърменето − пролактин и окситоцин − насърчават майката да говори, докосва и общува с бебето си повече. Според едно проучване между майки със следродилна депресия, които имат стабилна кърмаческа връзка с децата си и майки с депресия, които не кърмят, е установено, че кърмачетата били емоционално по-позитивни. Майките и кърмачетата им откликвали един на другиго в по-голяма степен. Физиологичните особености на бебетата на депресираните майки, които кърмели, били по-оптимални. Проучването показва, че кърменето може да предпази децата от някои от негативните ефекти за психологичното и физиологичното им приспособяване в следствие депресията на майката.

Както беше споменато, позитивните ефекти на кърменето в намаляване на стреса възникват, ако кърменето върви добре. Ако има проблем с него, стресът за майката може да нарастне. В случаите, когато майката изпитва трудности с кърменето, скорошното им адресиране може да окаже защитен ефект върху психичното здраве. Ла Лече Лига е насреща да подкрепи майки, които биха искали да преодолеят трудности в кърменето.

Подкрепа за майки в следродилна депресия

Подкрепата след раждането е важна за всяка майка. Антрополозите Stern и Kruckman отбелязват, че има много култури, в които следродилна депресия и дори т. нар. “baby blues” (краткосрочно потиснато настроение след раждането), на практика не съществуват. Това наблюдение е коренно различно от случващото се в западните култури, където т. нар. “baby blues” са толкова често срещани (50-85% от жените, които са майки за първи път), че обществото ги приема за неизбежни. Култури, в които следродилна депресия се среща рядко, имат ритуали предназначени за майката след раждането, като например: предоставят на майката време да се възстанови, осигуряват на майката почивка от домакинските и други ежедневни задължения, зачитат статута ѝ на нова майка, отдават повече внимание на нея, отколкото на бебето. В някои култури вниманието, на което се е радвала жената като бременна, се измества към бебето след раждането. За майка, която може да разчита на добра подкрепа е по-малко вероятно да изпадне в следродилна депресия. Проучвания показват, че практичната и емоционална подкрепа от партньора на майката намалява риска за следродилна депресия. Много майки споделят, че им помага да подготвят обкръжение от подкрепящи хора още по време на бременността, за да могат да се отдадат на грижата и опознаването на новия член на смемейството възможно най-необременени откъм други задължения.

Подкрепата за майката със следродилна депресия, в частност, е от голямо значение за това с по-голяма вероятност майката да започне кърмене и да го продължи. Информираността за ролята и значението на кърменето в условията на следродилна депресия у майката, се счита за важен фактор, който може да повлияе позитивно установяването и поддържането на стабилна кърмаческа връзка между майка в депресия и бебето ѝ.

Много от лекарствата за лечение на следродилна депресия са съвместими с кърменето и в повечето случаи то може да бъде запазено, ако това е желанието на майката. Ла Лече Лига разполага с актуални източници на информация относно приложението на лекарства за лечение на следродилна депресия по време на кърмене. Тази информация би могла да бъде обсъдена от майката с лекуващия ѝ лекар. Много майки със следродилна депресия споделят, че кърменето им се струва като единственото нещо, което се случва както трябва в живота им и което има смисъл. Тези майки биха могли да продължат да кърмят, докато получават медикаментозно лечение за депресията си, ако такова е необходимо.

Кърменето може да е твоят начин на подкрепа за теб и детето ти в условията на следродилна депресия. Кърменето може да ти помогне да почувстваш една връзка, която разумът ти и близките ти може да казват, че е там, а ти да не усещаш. Чрез кърменето можеш да станеш част от тази връзка, да живееш в нея и да я развиваш. Това е най-искрената и неизменна връзка − тази между майката и нейното дете.

Литература
1. La Leche League International, The Womanly Art of Breastfeeding, 8th edition;
2. Kathleen Kendall-Tackett, PhD, IBCLC, New Research on Postpartum Depression: The Central Role of Inflammation and How Breastfeeding and Anti-Inflammatory Treatments Protect Maternal Mental Health,  LEAVEN, Vol. 43 No. 3, July-August-September 2007, pp. 50-53;
3. Nancy Aaron Jones, Ph.D., The Protective Effects of Breastfeeding for Infants of Depressed Mothers, Breastfeeding Abstracts, May 2005, Vol. 24, No. 3, pp. 19-20;
4. Kathleen A. Kendall-Tackett, When a New Mother Is Depressed, LEAVEN, Vol. 32 No. 3, June-July 1996, pp. 35-37;
5. Denise Boyle, Postpartum Depression, LEAVEN, Vol. 29 No. 4, July-August 1993, pp. 53-4, 58;
6. Alicia Dermer, MD, IBCLC, A Well-Kept Secret: Breastfeeding’s Benefits to Mothers, NEW BEGINNINGS, Vol. 18 No. 4, July-August 2001, p. 124-127.