D. Melanie Walsh-Fraser
Stratford PEI Canada
From: NEW BEGINNINGS, Vol. 23 No. 2, March-April 2006, pp. 62-63

Когато бях бременна с първото си дете, се подготвях като четях всичко, което можех за бременността и раждането. Бях решена да имам немедикаментозно раждане и за щастие, желанието ми се сбъдна. След като родих Елиът бях изумена колко буден и готов за кърмене беше. Той засука добре веднага и сучеше почти постоянно по време на краткия ни престой в болницата.

Когато пристигнахме вкъщи, се мъчех да се справя с чувството на изтощение. Когато следродилната тъга се появи, се опитвах да се справя с плача на Елиът. Въпреки че кърмех на поискване колкото често и дълго синът ми желаеше, изглеждаше, че той плаче често и спи малко. Помня, че се обадих на местната ми Ла Лече Лига лидерка и на консултант по лактация за подкрепа. Най-добрият съвет, който получих е да полегна, докато детето ми суче. Защо не се сетих за това по-рано? С тъга осъзнах, че в подготовката ми за раждане, не бях чела достатъчно от правилните книги за кърменето, затова приятелка ми даде назаем копие на ‘The Womanly Art of Breastfeeding’ (Нежното изкуство на кърменето). Докато я четях, небето се проясни. Вместо да управлявам на микрониво всеки аспект на кърменето и спането на бебето ми, имах нужда да почивам и да опозная бебето си. Вместо да чета книга за родителството, трябваше да прочета моето бебе. Щом направих това, нещата започнаха да стават по-лесно и да откликвам на знаците на бебето, стана втората ми природа.

За съжаление, не можех да посещавам срещи на Ла Лече Лига, защото времето съвпадаше с графика ми за почасово частно преподаване. Обаче често посещавах интернет страницата на ЛЛЛ за информация и за да получа подкрепа от истории на други майки.

Когато Елиът беше щастливо 15-месечно кърмаче, открих бучка в дясната си гърда. Докторът ми ме посъветва да се прибера, да отбия сина си и да се върна след 6 седмици за изследвания. В шок се прибрах вкъщи и заплаках. Елиът и аз работихме толкова усилено, за да изградим тази любяща връзка. Той беше емоционално дете с големи нужди, което не можех си представя да отбия. Обадих се на консултант по лактация, която настоя, че отбиване не е необходимо в тази ситуация и че утразвукът и мамограмите може да се правят на кърмещи майки. Тя ми донесе принитарни материали от ‘Книга с отговори за кърменето’ на ЛЛЛ и препоръча да не отлагам ходенето до доктора ми, да го питам за по-нататъшни изследвания.

Въоръжена с убеденост и информацията ми от ЛЛЛ, се върнах при доктора си, който поръча ултразвук и мамограма. Докато чаках резултатите от изследването, установих, че стресът и тревогата са мъчителни, но кърменето на синът ми ме успокояваше. Тестовете показаха солидна маса и хирургът ми препоръча премахване. Той разбра колко важно беше за мен кърменето и не предложи отбиване. Бях притеснена, че операцията ще се отрази на способността ми да се грижа за сина си и да го кърмя, но всичко мина невероятно добре. Бучката беше премахната под обща анестезия и се събудих в интензивното, чувствайки се чудесно и без нужда от болкоуспокояващи. Скоро след това се завърнах вкъщи и веднага накърмих сина си от засегната страна, без никакъв проблем. Възстановяването ми беше бързо и кърменето продължи без затруднения. Оказа се, че бучката беше лактационна аденома, доброкачествено образование в гърдата на кърмеща жена. Бях толкова благодарна, че не последвах сляпо препоръките на доктора ми да отбия, а потърсих второ мнение. Елиът сучеше щастливо докато не се отби сам на 21-месечна възраст.

Сега, когато кърмя дъщеря си Елън, поглеждам надолу към белега на дясната ми гърда. Той постоянно ми напомня как със сина ми запазихме нашите кърмачески отношения, дори и пред опасността от потенциално сериозно състояние. А напоследък простото действие да кърмя Елън е успокоение за мен, тъй като се справяме със загубата на скъпата ми свекърва. Дългите стресиращи часове на посещение в погребалното бюро бяха поносими, тъй като бяха прекъсвани от посрещането на нуждите на дъщеря ми да бъде накърмена. Когато Елън беше на пет  месеца, посетих първата си ЛЛЛ среща. Редовно посещавам месечните срещи и съм толкова благодарна за визията и модела на майчинство, който тази организация насърчава. Научих толкова много от ЛЛЛ лидерите, публикациите, интернет страницата и от другите майки. Благодаря на Ла Лече Лига, че подкрепи мен и моето семейство през стреса на майчинството и живота.