Катлийн Уитфийлд
Ривърсайд КА, САЩ
От: NEW BEGINNINGS Vol. 18 No. 6, November-December, 2001, p. 204

Много майки откриват дори по най-безвредни начини как визуалните образи могат да повлияят на кърменето им. „Помня, как се опитвах да кърмя първото си бебе, докато със съпруга ми гледахме филм на ужасите у дома,” разказва Деб Робъртс от Минеаполис, Минесота, САЩ. „Бях толкова напрегната, че млякото ми не потичаше.”

Терористичните атаки на 11 септември 2001 над Световния търговски център в Ню Йорк и над Пентагона в Арлингтън, Вирджиния, донесоха ново ниво на ужас за визуални образи, видени по телевизорите по цял свят. Дните след атаката бяха изпълнени с объркване и несигурност, докато хората се опитваха да разберат какво се е случило и какво ще се случи по света.

Продажбите на антидепресанти, лекарства против безпокойство и сънотворни скочиха с 27,5 процента в Ню Йорк в седмиците след атаките, според NDCHealth, служба за информация за лекарствата, която е взела цифрите от продажбите на дребно. Несигурността очевидно е донесла много стрес на много хора, включително кърмещи майки.

По света, кърмещите майки се срещат със стресови ситуации в семействата си, по време на природни бедствия, и във времена на война. И, също като с Робъртс, стресът може да повлияе на кърменето. „Майката, попаднала в стресова ситуация, може да каже, че е ‘изгубила млякото си’”, според ‘Книга с отговори за кърменето’, LLLI. „Не е необичайно за кърмещите майки да забележат временен спад в количеството кърма или забавен рефлекс на потичане на млякото, когато са под голям стрес” (Mohrbacher and Stock 1997). Въпреки това, спадът е временен и с времето и със съзнателно усилие за релаксация, ще се случи по-нормален рефлекс за потичане на кърмата.

„Новата майка е особено уязвима за стрес,” казва Катлийн Кендал-Такет, Ла Лече Лига лидер и психоложка, която работи с жертви на травми. „Тя вече е в уязвима позиция, защото не спи много.” В допълнение към това, психологическото тегло да се грижиш за друго човешко същество може да направи ужасяващи събития да са още по-шокиращи. „Внезапно тя е отговорна не само за себе си,” казва Кендал-Такет, „но и за този нов живот.”

Да се гледа скъпо медийно отразяване на стресови събития може да влоши нещата, според Кендал-Такет. Образите, които изскачат от някои трагедии, с майки, сграбчили бебетата си и бягащи от страх, не помагат. „Това са ужасни образи за повечето хора,” казва Кендал-Такет. „За новата майка те отекват особено дълбоко и болезнено, защото тя се идентифицира силно с други майки.”

Жителите на САЩ, които не са преживявали атака на своя територия за повече от 50 години, бяха засегнати особено силно от атаките. Много майки от други страни са имали по-пряк опит с война. Известно ниво на стрес става част от ежедневния живот на места, където заплахите са по-постоянни.

„Тероризмът и войната почти никога не повлияват на кърменето според моя опит,” според Брандел Фалк, който живее в Израел. Друга израелка, Сюзън Нахман-Сребрник, обяснява повече. „Колкото и невероятно да звучи, свикваш. Всяко израелско дете знае да стои настрана от подозрителни предмети, точно както американските деца научават да не се качват в колите на непознати. Отваряш багажника на колата си и ръчната си чанта за проверка преди да влезеш който и да е паркинг, правителствена сграда или търговски център. Това става част от дневната ти рутина. Животът продължава. След началния шок, когато хората са залепени до телевизорите и радиото си; след погребенията и ‘шива’ (период на траур), продължаваш. Трябва да го направиш.”

Френската лидерка Женевиев Трел, която е живяла в Ирак по време на Ирано-Иракската война и в Саудитска Арабия по време на Войната в залива, идентифицира чувството на парализа, което засяга много американци след атаките на 11 септември. Тя казва: „Една от основните нужди на човека е да има възможност да си представи бъдещето и да прави планове, дори съвсем бегли. Това, което става в несигурни ситуации е, че правенето на планове изглежда рисковано, защото бъдещето е много трудно за представяне. Естественото поведение е да останеш където си, да спреш и да чакаш да видиш.”

Да са в уязвима ситуация е сало на Нахман-Сребрник и Трел някои методи за справяне. „Най-полезното предложение, което мога да дам, е да прекарвате много време с приятелите си и да говорите, говорите, говорите,” казва Нахман-Сребрник. Тя също така подтиква хората да:

• Ограничите времето, което прекарвате в четене на медийни спекулации или да гледате графични, свързани с кризата, репортажи;
• Останете активни чрез упражнения. Аеробиката и упражненията за сила са известни с това, че помагат за освобождаване на ендорфини, което създава чувство на благосъстояние.
• Ядете питателна храна; не посягайте към нездравословни храни.

Трел казва, че да запазиш бодър дух има много общо с това, в каква компания си. „Друго нещо, което научих, е да стоя настрана от песимисти,” казва тя. „Не се ограждам напълно от новините, защото трябва да съм информирана, за да мога да вземам решения, когато се налага, но не искам да се оставям да бъда хипнотизирана от това, което виждам, чета или чувам. Като сменях каналите в деня, когато САЩ започна [кампанията си в] отговор, бях изумена от всички спекулации около събитието. Много говорене, анализиране и коментиране от хора, които правеха само това – говореха.

Ако да бъдете информирани ви помага да се справите, опитайте се да четете вестник или статии от списания, вместо да гледате телевизионни новини. Писмените описания често са по-малко обезпокоителни от яростната атака на гледки и звуци в телевизионния репортаж. Ако това, което четете, стане твърде интензивно, е лесно да оставите вестника и да си починете от новините. По-късно можете да продължите да четете със собствен темп, вместо този на телевизията. Да слушате новини по радиото може да е по-лесно от хипнотизиращите образи по телевизията.

Нормални реакции

Важно е да осъзнаете, че въпреки че много хора се събират заедно, за да тъжат след обща трагедия, не е необичайно хората да превключат на караници и раздразнителност скоро след това. „Раздразнителността,” казва Кендал-Такет, „може да е знак за депресия.”

Разсеяността, чести злополуки и дори чувство на отдалеченост от реалността могат да са естествени реакции във време на хаос. Изгубени ключове за кола, забравен списък за пазаруване, вземане на грешен завой – малки злополуки, които изглеждат почти комични, съпоставени до събитията по света. Важно е да сте търпеливи със себе си и любимите си хора, докато всеки се справи със собствените си чувства на шок, тъга и страх.

Кърменето успокоява майките

За много жени кърменето действа утешаващо. Отпускащият хормон пролактин се увеличава в кръвния поток, докато бебето се храни, и може да се помогне за постигане на чувство за нормалност в необичайна ситуация. По време на големи природни бедствия, в допълнение към тези, създадени от хората, други ползи от кърменето наистина стават видни. „едно от нещата, които сме научили по време на бедствия е, че понякога бебетата, които не сучат, не оцеляват,” казва Кендал-Такет. Поради ограничения достъп до адаптирано мляко, шишета или вода, бебетата, които не са на кърма, са особено уязвими по време на сериозни бедствия.

Родители на деца, излезли от бебешката възраст, също се сблъскват с трудната работа да помогнат на децата си да се справят с напрегнати ситуации в собствения им живот и такива по света. Най-новата книга на Барбара Колостро, „Родителски грижи във време на криза”, третира специфично с това, как родителите могат да се справят с някои ежедневни трагедии, като смърт, развод и сериозна болест, но също предлага някои по-генерални проникновения. „Независимо дали имаме работа със смърт, болест, злополука, развод или хаос, ще се нуждаем от спокойствие, оптимизъм и решителност да се справим с хаоса, загубата и страданието, които вървят ръка за ръка с всяко от тези,” пише тя. „Как се справяме с нашата скръб ще даде на децата ни инструменти да се справят с тяхната.”

Кендал-Такет разказва история как е говорила с възрастна жена, която е преживяла една война и е трябвало да се евакуира бързо, когато е била дете. Когато я попитала за спомените й от ситуацията, жената коментирала, че те били доста спокойни и не особено разтревожени, защото родителите й изглеждали уверени и владеещи положението, дори в хаотична атмосфера. Когато трябва да се справим с трудни времена, спокойният родител прави голяма разлика, казва тя, дори когато ситуацията е все още напрегната. „Не знаете непременно, че нещата ще се наредят,” казва тя, „така че не можете да кажете това, но можете да кажете ‘Това е, което правим като семейство’”. Тези, които са живели в страни по време на война, са се научили да излъчват същата тази увереност. Да не се поддаваш на паниката е трудно за някои хора, но това прави живота при предизвикателни ситуации по-лесен.

Женевиев Трел, която е живяла в Средния изток във военно време и е родила в Багдад по време на бомбардировки, обяснява: „Статистически има много по-малък риск да си директно застрашен или наранен от тази война, отколкото има да караш в натоварен трафик или на дълги разстояния, да си жертва на престъпление или на природно бедствие, или да се сблъскаш със сериозна болест. Свикнали сме да живеем с тези страхове. Можем да направим същото с това, което се случва сега.”

Източници:

Coloroso, B. Parenting Through Crisis. New York, NY: Harper Resource, 2000.
Mohrbacher, N. and Stock, J. THE BREASTFEEDING ANSWER BOOK. Schaumburg, IL: LLLI, 1997.