Основи на кърменето: как започва кърменето

В Първите дни , , , , ,

Таня Русева, ЛЛЛ лидер, IBCLC

Защо да кърмим?

„Майчинство чрез кърмене е най-естественият и ефективен начин за разбиране и задоволяване на нуждите на бебето.”

из философията на Ла Лече Лига

Ползи за бебето

Коластрата (първото прозрачно мляко в малки количества), а след това – кърмата, са перфектната храна, която отговаря на променящите се нужди на бебето. Майчиното мляко е много богато на имунни вещества и антитела – уникалната симбиоза на кърмещата двойка позволява на организма на майката да реагира и кърмата й да променя състава си според потребностите на бебето.

Кърмените бебета боледуват по-рядко и по-кратко от ушни инфекции, респираторни вируси и диария. Хроничните болести също са по-редки сред кърмачетата – наднормено тегло, левкемия, рак на яйчниците и гърдата, болест на Крон, диабет.

Кърменето спомага за по-добро развитие на съзъбието и челюстта, а също и за по-малко говорни дефекти. Поради оптималното разстояние между майката и бебето по време на сукане, координацията ръка-око е по-добра. Физичският контакт допринася за спокойствието и сигурността на бебето в прегръдките на мама.

Ползи за майката

Ранното поставяне на гърда спомага за по-бързото прибиране на матката след раждане и намален риск от кръвозагуба. Естественият завършек на цикъла зачеване-бременност-раждане-кърмене допринася за по-нисък риск от следродилна депресия. Кърмещите майки свалят излишното тегло, натрупано по време на бременността, с по-малко усилия: кърменето гори между 500 и 800 калории дневно, тоест майката се нуждае от балансирано хранене както по време на бременността и допълнителен прием на само около 500-600 калории повече (еквивалентът например на чаша мляко, филия черен хляб, парче сирене и пресен плод) на ден.

Кърмещите жени са по-малко застрашени от рак на гърдата, яйчниците и матката, а също и са с намален риск от остеопороза. Ако бебето е изключително кърмено, обичайно за това време (около първата половин година от живота му) майката е с понижена фертилност, т.е. рискът от забременяване при секс без предпазни мерки е значително по-нисък. Чувството, че осигуряват всичко необходимо за бебето си, носи удовлетворение и спокойствие за много майки.

Основи на кърменето

Коластра

Коластра

Коластра – златисто-перлено-жълтеникавото, леко прозрачно първо мляко, което гърдите правят още преди раждането

През първите 1-3 дни след раждането в гърдите има коластра – гъста, златисто-жълтеникаво прозрачно първо мляко, което се образува още по време на бременността. Въпреки че е в много малки количества, коластрата е точно храната, от която новороденото се нуждае в началото – много наситена на хранителни вещества, богата на имуноглобулини, а също действа като естествен лаксатив, който помага на бебето да изхвърли мекониума (първите изпражнения).

Преход към зряло майчино мляко

Между втория и шестия ден след раждането млякото започва постепенно да се променя от коластра в зряло мляко и към 10-12 дена след раждането тялото на майката прави вече зряла майчина кърма. Количеството му плавно нараства, тъй като бебешкото стомахче започва да поема повече.

Млякото се дели на два типа: предно мляко – първото мляко, което потича от гърдите в началото на храненето, по-водно и с по-ниско съдържание на мазнини и служи за утоляване на жаждата на бебето, и задно мляко – което стига до бебето, след като е изсукало първото мляко. То е с по-малък обем и е богато на мазнини.

Добре е времето за кърмене на бебето да не се ограничава, за да може то да поеме адекватно количество и от двата типа мляко – както предното, което утолява жаждата му, така и задното, което засища глада и е важно за доброто наддаване. Обичайно бебето само пуска гърдата, когато се е насукало и тогава може да му се предложи другата гърда, от която да суче, ако желае.

Позволете на бебето да започне кърменето

Ранен контакт - Ваня и Елеонора

Контактът с бебето възможно най-рано след раждането е от голяма важност както за новороденото, така и за майката – и за успешното начало на кърменето (Ваня и Елеонора)

Контактът кожа-до-кожа е от голяма полза не само за бебето, но и за майката. Бебета, които имат много контакт кожа-до-кожа, като цяло сучат по-активно и наддават по-добре, а тесният физически контакт помага на тялото на майката, като праща сигнали, които не само й позволяват да има по-добре установена лактация, но й помагат по-бързо да осъществи тясна връзка с бебето си. Дори бебето да е кърмено скоро и да няма желание да суче, контактът кожа-до-кожа ще е от полза и за двамата.

В идеалният случай, най-удачно може да е бебето да се сложи на гърдите на майката само по пелена. Може да се остави да постои така, а когато започне да търси гърдата (въртеливи движения с глава и ‘търсене’ с уста), да се насочи внимателно към зърното. Ако е необходимо, бебето и гърдата се придържат, и се следи за добро засукване.

Позициониране
Доброто позициониране като част от засукването на гърдата е един от най-важните фактори за предотвратяване на разранените зърна и за осигуряване на адекватен прием на кърма от бебето.

Два важни елемента на доброто позициониране на гърдата:

Засукване

Добро засукване: устните разтворени >120°, долната устна покрива по-голяма част от ареолата, отколкото горната

–         Позицията на бебето спрямо тялото на майката: ухото, рамото и бедрото на бебето трябва да са в една линия, като коремчето  му е допряно до коремът на майката – ако главата му е обърната към гърдата, но тялото е извито на друга страна, недоброто засукване може да причини разранени зърна, а бебето да не поеме достатъчно мляко.

–         Позицията на зърното в устата на бебето: важно е бебето да засуче не само зърното, но да поеме в уста и 2-3 см от ареолата (тъмната част зад зърното), за да суче ефективно и активно.

Добро засукване

При добро засукване, бебето е с глава леко наведена назад и оформя зърното по небцето си; по този начин езикът и челюстите му могат да масажират ареолата (частта на гърдата зад зърното) и сукането е ефикасно

Статията е публикувана за първи път в сп. Кенгуру 2009, тук с допълнения
Изображения (cc) http://newborns.stanford.edu/