Анатомия на работещата гърда

В за Медицински лица, Кърменето от А до Я , , ,

Anna Edgar, Sebring FL USA
превод от NewBeginnings, Vol. 22 No. 2, 2005

Повечето от нас знаят, че кърменето е чудесен начин за отглеждане на бебе и гарантирано най-добрата храна за него.

Чудели ли сте се обаче как работи всичко това? Откъде наистина идва млякото в гърдите? Защо идва отново и отново? Как са си го обяснявали хората в миналото? Какво знаем ние? Тази статия отговаря на тези въпроси. Когато разберете каква е анатомията на работещата гърда, още повече ще оцените този изумителен процес за подкрепа на новия живот.

История

Анатомията и физиологията на гърдата са интересували хората в продължение на хиляди години.

Най-ранните медицински текстове за гърдите идват от древен Египет. В тях се описва как може да се познае дали майчиното мляко е добро или лошо и как да се увеличи количеството му. Авторът препоръчва масаж на гърба с fish-infused масло и “едновременно седене с кръстосани крака и разтриване на гърдите с цвят от мак” за увеличаване на млякото(Fildes 1985). В наше време Марилин Уалом пише:

“И двете манипулации най-малкото отпускат кърмачката”, което в последствие може да улесни рефлекса на потичане, но най-вероятно нямат директно влияние върху производството на мляко. Древният лекар Хипократ (460-377 г. пр.н.е.) е вярвал, че менструалната кръв някак си се превръща в кърма. Това схващане е оцеляло до 17 век! Например в анатомичните си скици Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) рисува вени, свързващи матката и гърдите.

Дори философът Аристотел (384-822 сл.н.е.) е мислил за кърменето.

Според него жените с по-тъмна кожа са имали по-здравословно мляко от тези с по-светла кожа, а на бебетата, които пият по-топла кърма, по-рано им израстват зъби. (Грешал е и за двете.) Аристотел също твърди, че бебетата не трябва да пият коластра, погрешно схващане, което е останало в някои култури и до днес.

Соран, който е античен гинеколог (практикувал е около 100-140 г.), е смятал че за увеличаване на кърмата могат да помогнат масажи на гърдите, както и нарочно повръщане. Според него, обаче, “напитките, смесени с прах от изгорени бухали и прилепи” не са полезни (Soranus 1991). Към 16 век анатомите започват да налучкват правилната посока.

От дисекции те научават, че в гърдите има жлезиста тъкан, и заключават, че тя „превръща в мляко кръвта, която достига чрез вените до гърдите“ (Vesalius 1969).

anatomiya-garda

1 –  ребра 5 – ареола
2 – мускули 6 – млечни канали
3 – алвеоли 7 – мастна тъкан
4 – зърно 8 – кожа

Много от ранните текстове за кърменето са за дойки: кърмачки, наети да кърмят чуждо дете. Те се споменават в Кодекса на Хамураби, Библията, Корана, в произведения на Омир и много други. Различните мнения за това какви жени са най-добрите дойки обхващат характеристики като цвят на косата и стигат до вида на гърдите и това дали жената има мъжко или женско чедо (Yalom 1997). През 18 век лекарите най-накрая започват да разбират, че е по-здравословно майката сама да кърми собствените си деца, отколкото да използва дойка, и че коластрата е полезна за бебетата (Riordan 2005).

През последните 50 години медицината научава много неща за кърмата, особено в областта на имунологията.

Сега знаем, че коластрата е пълна с антитела, които предпазват новородените от болести, че зрялото мляко е перфектно балансирана храна за бебета и че с времето концентрацията на имунизиращите фактори в кърмата расте, тъй като порастналото дете започва да суче по-малко.

Млякото, което се произвежда след преждевременно раждане, е различно от млякото на майките с доносени бебета и този уникален състав е полезен за крехките недоносени бебета.

В книгата “Изкуството на кърменето” се казва: “Няма две майки, които да произвеждат абсолютно еднакво мляко… Съставът на вашето мляко се мени всеки ден и в течение на деня… Коластрата, която бебето ви получава през първия ден от живота си, е различна от тази на втория или третия.”

Кърмата е сложна, жива субстанция, която е ключ към доброто здраве и оптималното развитие на бебетата. Тъй като кърмата е толкова важна, важно е да знаем как тя се произвежда от гърдите на майката.

Развитие на гърдите

Гърдите започват да се развиват още в утробата, и при женските и при мъжките зародиши.

Между четвъртата и седмата седмица от живота на ембриона, външният слой кожа започва да се одебелява по линията от подмишницата към слабините. Така се оформя “млечна линия”, а по-късно по-голямата част от нея изчезва. Малка част остава на гръдния кош и оформя 16 до 24 buds, които се развиват в млечни канали и алвеоли – мехурчетата, които отделят и складират мляко в гърдата.

Първоначално млечните канали се отварят в малка вдлъбнатина под кожата, но малко след раждането от нея се оформя зърното (Sadler 2000). Зърното е заобиколено от ареола. Млечните жлези остават пасивни до пубертета.

С навлизането в пубертета момичетата навлизат и в следващата фаза на развитие на гърдите – на възраст около 10-12 години. Гърдите започват да растат около година или две преди първата менструация. По време на всеки цикъл овулация тъканите на гърдите растат по малко. По-голям растеж има по време на юношеството, но той продължава до около 35-годишна възраст (Riordan 2005). Гърдите не се смятат за напълно зрели, докато жената не роди и не започне да произвежда мляко (Love & Lindsey 1995).

НАРЪЧНИКЪТ ЗА КЪРМЕНЕ обяснява, че зрялата гърда има жлезиста тъкан за произвеждане и пренасяне на мляко; поддържаща съединителна тъкан; кръв, която доставя хранителните вещества за млякото; лимфа, която отделя отпадъците чрез лимфната система на тялото; нерви, които изпращат съобщения до мозъка; и мастна тъкан, която предпазва от увреждания (Mohrbacher &Stock 2003).

Жлезистата тъкан се състои от алвеоли, които отделят и складират млякото, докато околните мускулни клетки не го изтласкат към каналчетата. След това каналчетата се сливат в по-големи канали, които водят до между 5 и 10 пори на зърното на повърхността на ареолата. До много скоро се смяташе, че млечните синуси не са постоянни структури в гърдата (Kent 2002). Млечните канали точно зад зърното се разширяват от рефлекса за потичане на млякото, но се свиват отново, когато кърменето свърши и млякото се оттегли в алвеолите.

За да ви стане по-ясна структурата на гърдата, си представете дърво. Алвеолите са листата, а каналите са клоните. Много малки клончета се сливат в няколко по-големи клони, които най-накрая преминават в стъблото на дървото. По подобен начин, гърдата се състои от отделни части, наречени лобули, всяка от които има един голям канал с много малки каналчета и алвеоли. Повечето специалисти смятат, че жените имат приблизително 15 до 20 лобули на гърда, въпреки че според едно изследване техният брой може да бъде по-близо до 7 или 10 (Kent 2002).

Ареолата – по-тъмната част около зърното – се оцветява от многото капиляри под кожата, които пренасят кръв към зърното. На ареолата са разположени и мастни жлези (които отделят мастни секрети за омекотяване и защита на кожата), потни жлези, и жлези на Монтгомъри, за които се смята, че произвеждат вещество за овлажняване на зърното и предпазване от микроби.

Бременност и лактация

Хормоните на бременността – естроген, прогестерон, пролактин и други, предизвикват сложни промени в гърдите. Всеки различен хормон има определена роля в подготовката на тялото за кърмене.

Промяната, която повечето жени усещат първо, обаче, може да бъде обобщена с една дума: уголемяване. По време на първите три месеца от бременността, броят на каналите и алвеолите в гърдата рязко се увеличава. Възможно е гърдите да са чувствителни. Те растат, за да се подготвят за кърмене.

Лактогенеза е терминът за началото на лактацията. То има три етапа.

Лактогенеза I, който започва около 12 седмици преди раждането, когато млечните жлези започват да отделят коластра. Гърдите продължават да растат и алвеолите се изпълват с коластра, но високите нива на хормона прогестерон в кръвта на майката потиска пълното производство на кърма до след раждането.

Лактогенеза II започва с раждането на плацентата. Нивата на прогестерон спадат, докато нивото на пролактин остава високо. Пролактин е главният хормон, който се грижи за лактацията. Той от своя страна се контролира от хормони, отделяни от хипофизната, щитовидната и надбъбречната жлеза, от яйчниците и панкреаса. До гърдите достига повече кръв и пренася повече кислород. Два или три дни след раждането, млякото “слиза”. Количеството произвеждана кърма рязко се увеличава и съставът й постепенно се променя от коластра към зряло мляко. Нивата на натрий, хлорид и протеин в кърмата намаляват, увеличава се съдържанието на лактоза и други хранителни вещества. Цветът постепенно се променя от жълтото на коластрата към синкаво бяло. Тъй като този процес се контролира от хормони, гърдите започват да произвеждат мляко, независимо дали майката кърми или не.

В този момент от лактогенезата е важно да се кърми често (и/или да се цеди с помпа, ако бебето не може да суче добре), тъй като честото кърмене през първата седмица след раждането увеличава броя на рецепторите на пролактин в гърдите.

Работата на рецепторите е да разпознават и да реагират на определен хормон. По-големият брой рецептори прави гърдите чувствителни към пролактин, което според учените има влияние върху количеството мляко, произвеждано от майката в следващата фаза на лактогенеза.

Етап III от процеса на лактогенеза е познат също като галактопоеза – установяване на зрялото мляко. През този етап производството на мляко преминава от ендокринен (хормонален) контрол на автокринен контрол. Това означава, че производството на кърма зависи повече от изпразването на гърдите, отколкото от хормоните в кръвта.

Принципът на “търсене и предлагане” става водещ. Колкото повече майката кърми, толкова повече кърма произвежда. Ако кърми по-малко, производството на кърма ще се забави.

Физиология и количество кърма

Познанията за производството на кърма могат да дадат сигурност на майката, че бебето й изсуква достатъчно.

Понякога, например, майките усещат, че бебето напълно е изпразнило гърдата и че няма повече мляко, дори и то да иска да суче. Ако знае, че в алвеолите постоянно се произвежда нова кърма, майката ще бъде уверена, че трябва да сложи бебето на гърда, дори да я чувства “празна”. Едно проучване твърди, че бебетата изсукват средно само 76% от млякото в гърдите на майките си за период от 24 часа (Hartmann et al. 1993).

Изпразването на гърдите поддържа производството на кърма. Сукането на бебето изпраща съобщения до мозъка, който освобождава хормона окситоцин. Той кара мускулните клетки около алвеолите да се свият и да изтласкат млякото през каналите до зърното. Това движение на кърмата по каналите се нарича рефлекс на потичане.

Майките могат да го усетят като гъделичкане или чувство за освобождаване в гърдите. Той изпразва алвеолите, а млякото слиза в зърното за бебето. Когато алвеолите са празни, започват да правят нова кърма. Нови изследвания показват, че специалният протеин в майчиното мляко, наречен обратен инхибитор на лактацията, регулира производството на кърма (Wilde 1995). Инхибиторът отсътва, когато гърдите се изпразват, и не може да спре производството. Тогава алвеолите се залавят да правят ново мляко.

Затова честото кърмене е важно, както и бебето да изпразва гърдите колкото е възможно по-добре, за да се гарантира оптимално количество мляко.

Друг въпрос, свързан с количеството мляко, е обемът на гърдите. Понякога жените с малки гърди се тревожат, че млякото им може да бъде недостатъчно за бебето, но процесът на производство на кърма се приспособява според размера на гърдите.

По-малките гърди може и да не могат да складират толкова мляко между кърменията, колкото по-големите, но ако се изпразват достатъчно често, те ще задоволят нуждите на бебето. Жените с по-големи гърди и повече обем може да изкарат повече време между кърменията, без това да се отрази на количеството мляко. От друга страна, на жените с по-малки гърди може да се наложи да кърмят по-често, тъй като гърдите им се пълнят по-бързо и производството намалява, когато алвеолите се напълнят. Честото кърмене е полезно не само за количеството кърма, но е и здравословен навик, който помага на майките да избегнат запушване на канали или възпаление на гърдата.

Има ли нужда майките да знаят колко мляко може да събере гърдата им, за да знаят колко често да кърмят бебето си?

Не. Здравите бебета с добри умения за кърмене получават достатъчно мляко, когато имат нужда от него, без майките да се замислят особено за целия процес. Но информацията как работи всичко може да помогне на майката да реши всеки евентуален проблем с количеството мляко. Може да й помогне да преодолее и някои от митовете и погрешните схващания на хората за кърменето. Например, ще знае, че не трябва да чака гърдите й “да се напълнят” между храненията – мляко за бебето винаги има. Ще знае, също така, че ако бебето изглежда гладно или преминава през скок в растежа, по-честото кърмене ще забърза производството на мляко почти мигновено.

Как веществата преминават в майчиното мляко?

Знанията за лактацията също така помагат на жените да разберат как хранителните протеини, замърсителите и лекарствата преминават в майчиното мляко. Това ще им позволи да взимат информирани решения, докато кърмят.

Как веществата преминават в майчиното мляко? Когато някой вземе лекарство или яде храна, веществата обикновено се разграждат в храносмилателната система и след това съставните молекули преминават в кръвта. Когато тези молекули стигнат до капилярите близо до тъканите на гърдите, те преминават в млякото през клетките около алвеолите. Процесът се нарича дифузия.

По този начин съставките, необходими за производството на мляко, преминават в него, както и лекарствата и други нежелани съставки. Но много фактори определят дали и в какви количества дадено вещество ще премине в млякото. През първите дни след раждането, има пролуки между лактоцитите – клетките около алвеолите, които или пропускат или пречат на веществата на преминат. Тези пролуки позволяват на веществата да преминават доста свободно в млякото. След няколко дни те се затварят. Оттам нататък е по-трудно веществата да преминат през бариерата между кръвта и млякото.

Процесът на дифузия позволява на добри съставки като антителата лесно да влязат в коластрата и зрялото мляко. Антителата са вид протеин в кръвта, който помага на тялото да се бори с инфекции. Те се съдържат в по-големи концентрации в кърмата в началото и в края на лактацията. Едно важно антитяло, отделителен (secretory) имоноглобин А, се синтезира и се складира в гърдите. Той е в компанията на около 50 други антибактериални фактора, много от които преминават в кърмата от кръвта на майката. И това не включва факторите, които все още не са открити! Това е едно от големите предимства на кърменето.

Всички жени предават антитела на бебетата си по време на бременността и раждането, но кърменето удължава периода, през който тялото на майката пази бебето от болести.

Но в гърдите чрез дифузия преминават и други вещества. Според едно сравнително разпространено схващане ако майката яде газообразуващи храни като броколи или зеле, бебето ще има газове. Вярно ли е? Не. Газовете от чревния тракт на майката не могат да преминат в кръвта й и да преминат в гърдите, откъдето бебето да ги изпие. Когато храната се смила, обаче, някои от протеините влизат в кръвта и могат да попаднат в майчиното мляко. Може някои бебета да са чувствителни към определен протеин и да реагират с газове и нервност. Ако бебето очевидно реагира всеки път когато майката яде определена храна, тя трябва да премахне тази храна от диетата си и да го запомни, тъй като при повечето бебета проблемът идва от източника, а не от кърмата. Алергичните реакции към вещества в кърмата могат да се прояват и като кожни, респираторни и чревни проблеми. Когато в семейството има известна алергия към определена храна, е добре майките да избягват тази храна, докато кърмят.

Накрая, след всичко казано дотук, кърмещата майка трябва да се чувства свободна да яде каквото й харесва и да е сигурна, че голяма част от бебтата нямат никакви проблеми с протеините в храната.

Лекарствата, които майката приема, също могат да преминат от кръвта в кърмата. Според Томас Хейл, автор на “Лекарствата и майчиното мляко”, има няколко фактора, които влияят на преминаването на лекарствата в кърмата.

Един от важните е нивото на лекарството в кръвта на майката. Когато концентрацията е висока, по-голямо количество ще премине в кърмата, където концентрацията е ниска. Дифузията се опитва да разпредели концентрацията на веществата и от двете страни на преградата, която ги дели. И така, когато концентрацията на веществото в кръвта на майката започне да намалява, частиците, които са в кърмата, ще преминат отново в кръвта и концетрацията там също ще намалее.

Това е важно да бъде разбрано. Майките понякога си мислят, че след като изпият чаша вино, алкохолът остава в кърмата, докато тя не напусне гърдата. В резултат, може и да се поколебаят да накърмят бебето си и да решат вместо това да изцедят кърмата. Всъщност, нивото на алкохола в млякото намалява заедно с концентрацията в кръвта.

За жена с тегло 55 килограма са необходими около два-три часа да изхвърли от тялото си алкохола от чаша вино или бира. Когато алкохолът се махне от кръвта й, се маха и от кърмата.

Други фактори, определящи колко от лекарството ще премине в кърмата, са молекулното тегло (тоест, колко са големи молекулите му), връзките с протеините и мастната му разтворимост. Лекарствата с ниско молекулно тегло преминават по-лесно в кърмата. Лекарства, които са силно свързани с протеини, най-често са “залепени” за протеини в плазмата и не могат да влязат в кърмата. Майчиното мляко съдържа повече липиди от плазмата, така че лекарства, които са мастно разтворими може да достигнат висока концетрация в млечните мазнини.

В “Лекарства и майчино мляко”, Хейл пише, че повечето лекарства са съвместими с кърменето. Когато не са, почти винаги има алтернативно лекарство. Но както при всички лекарствени препарати, жените трябва да се допитат до лекаря си.

В днешно време повече от всякога медицината разбира физическите процеси, които стоят зад лактацията. Познаваме голяма част от структурата на гърдата и разполагаме с много полезна информация за това как те работят и как осигуряват кърма. В сравнение с предишни поколения ние добре разбираме как веществата преминават в майчиното мляко. Това ни позволява да ценим по-високо целия процес, когато протича без проблеми.