Историята на Антония Стоянова
публикувано в сп. Кърменето от А до Я бр.1/2011

Някакси винаги съм смятала, че да си майка означава да си отдадена не само на семейството, но и детето си.
Да му предоставиш най-добрата среда да отглеждане и развитие и да отговаряш на нуждите му от съвсем малко. Така естествено дойде и нагласата за това, че то ще получи най-добрия старт в живота си с кърменето.Не съм си и представяла, че няма да се справя и не съм си и задавала въпроса до кога ще кърмя дъщеря си.

Още когато тя се роди и двамата с мъжа ми знаехме, че ще имаме и второ дете. Когато взехме това решение, нашата принцеса беше едва на година и половина и още си сучеше по няколко пъти в денонощието. Не мислих, че нещата ще се случат толкова бързо, но е факт че в момента, в който се решихме на второ бебе и то се случи.

Втората ми бременност е съвсем планирана и очаквана, точно както и първата.

Не съм се замисляла дали трябва да отбия дъщеря си след като забременях, просто защото ми се струваше още малка да я лишавам от тази близост с мама, а и ни предстояха поникването на останалите 8 зъбчета. От опит знаех колко е важно тя да е спокойна и уверена в този процес с дразненето на венците и безпокойството причинено от поникващите кътници и мисля, че не сбърках.

Много от кърмените бебета и деца усещат промяната в маминия организъм и с напредване на бременността се отказват от кърменето сами. Не зная дали това ще се случи и при нас, но е факт че вече 6 пълни месеца от началото на бременността тя все още суче и се чувства добре от този факт. Чувствам се спокойна и уверена когато тя е доволна. Сега вече на моменти усеща братчето си в коремчето на мама докато суче. Имам чувството, че двамата си комуникират с погалване и подритване. Много е приятно и уникално чувството.

Майчиният ми инстинкт ми подсказва, че решението до кога ще суче е нейно и аз като истински добър родител би трябвало да се съобразя с него.