Ayala Ochert
превод от New Beginnings, Vol. 28 No. 3, 2009
Повечето майки са наясно, че кърменето подсилва имунната система на бебето, но малцина от нас знаят как става това. „Има връзка с антителата“, можем да кажем неопределено. А на пазара има една марка адаптирано мляко, която твърди, че „естествено засилва имунната система на бебето ви“; казва също, че е „вдъхновена от майчиното мляко“ и е „подкрепена от науката“. За да разберем тези твърдения, трябва да задълбаем малко по-дълбоко в истинската наука на майчиното мляко и да открием как наистина то подсилва развиващата се имунна система на бебето.
Оказва се, че има много повече неща от антителата, колкото и да са важни те. Кърмата съдържа буквално хиляди различни компоненти, които по някакъв начин подкрепят имунната система. Някои от тези компоненти са много конкретни и осигуряват защина срещу определен патоген (бактерия, вирус, паразит), докато други имат по-широка функция и защитават бебето по много различни начини. Често тези различни съставки действат заедно, осигурявайки още по-голяма защита от всяка поотделно.
Въпросната марка адаптирано мляко твърди, че съдържа „уникална патентована смес от специални пребиотици“ — захари, които естествено се съдържат в млякото и които са храна за така наречените приятелски бактерии (пробиотици). Наличието на здравословна смесица от приятелски бактерии в червата е важно за цялостното здраве, тъй като 80% от имунната система се намира тук и „добрите“ бактерии могат да помогнат за отстраняването на „лошите“, причиняващи болести.
Но пребиотиците са повече от проста храна за бактерии. Съществуват стотици различни видове от тези специални захари – истинското им име е „олигозахариди“ — и млякото на всеки животински вид съдържа определена смесица от тях. (Всъщност, точната смес се различава при всеки индивид, така че всяка жена има своя собствена уникална комбинация – макар и не патентована, разбира се!) След мазнините и лактозата, олигозахаридите са третият по големина твърд компонент в майчиното мляко (съдържанието им в коластрата е още по-голямо), но преди учените ги пренебрегваха като просто един безполезен несмилаем вторичен продукт от производството на мляко. Сега вече се знае, че те всъщност имат много важна роля.
В майчиното мляко са открити 90 различни вида олигозахариди, образуващи над 900 различни химически съединения, всяко от които може да спре инфекция като попречи на определен щам на бактерии да се залепи за стените на червата.
(Не знам колко са олигозахаридите, които се съдържат в това адаптирано мляко с „патентованата смес“, но спокойно можем да предположим, че в него няма 90 различни вида в 900 различни форми). За разлика от антителата, олигозахаридите могат да защитят бебето от бактерии или вируси, на които майката никога не е била изложена. Още повече, олигозахаридите са само една от съставките на кърмата – има и други, наречени гликопротеини и гликолипиди – които предотвратяват инфекции, като пречат на микробите да се прикрепят към клетките в червата.
Протеините в майчиното мляко са сравнително малко в сравнение с другите животински видове, но все пак основната функция на двата основни вида протеини в кърмата – антитела и лактоферин – не е хранителна, а защитна. Повечето антитела в млякото са съставени от специален вид протеин, наречен SIgA, който e особено неподатлив на храносмилането.
Кърмата съдържа антитела срещу патогени, на които майката наскоро е била изложена. Много е възможно бебето също да е било изложено на тези патогени. Антителата SIgA се свързват с микробите и не им позволяват да се прикрепят и да заразят клетките в червата. Те също така стигат до носа и устата, където осигуряват защита срещу болести, пренасяни по въздушен път.
Докато антителата са специално насочени срещу един определен патоген, главният млечен протеин лактоферин действа по-широко. Той може направо да убива бактерии, вируси и гъбички и има антивъзпалително действие, което намалява болката, отоците и високата темперетура, свързвани с разболяването. Тъй като лактоферин е доста неразградим, той преминава в урината сравнително непроменен и така помага срещу инфекции на отделителната система. Лактоферин също така спомага разтежа на приятелски бактерии в червата на бебето. Кърмата съдържа особено високи нива на лактоферин и, особено важно, лактоферинът в майчината кърма се различава от този в млякото на други видове.
Известни са още много съставки, които имат значение за имунната система. Сред тях са алфа-лакталбумин, лизозим, липиди, млечни мазнини, нуклеотиди, дефензини, цитокини, хормони, фактори на растежа, левкоцити, неутрофили, макрофаги, лимфоцити и други. Колкото повече знаете за тези забележителни вещества, толкова по-очевидно става, че майчиното мляко е важно за бебетата.
Както казва изследователят Дейвид Нюбърг: „Моите схващания за млякото се промениха тотално. Преди смятах, че то е най-добрият хранителен източник. Сега изглежда, че истинската му роля е защитна.“
Незрялата имунна система на новороденото бебе разчита сериозно на тази защита. Коластрата – млякото, произвеждано в първите дни след раждането, съдържа високи концентрации на много от тези вещества. Имунната система на бебето съзрява през първата година и е по-зряла след двегодишна възраст. Но тя не е напълно зряла, докато детето не стане на около шест години.
Така че основателно можем да допуснем, че кърмата подкрепя имунната система на детето, докато то суче. Но какво се случва след като спре? За щастие, ползите от кърменето за имунната система се запазват за цял живот.
Това е така, защото кърмата съдържа компоненти, които направляват развитието на имунната система на детето. Например, знае се, че тимусът – централен орган за имунната система – е два пъти по-голям при кърмени бебета на четири месеца, в сравнение с бебета, хранени с адаптирано мляко. Разликата в размерите се наблюдава и на десет месеца. Учените свързват растежа на тимуса при кърмачетата с два компонента на кърмата – IL-7 (цитокин) и лептин (хормон). Тъй като тимусът продължава да расте през цялото детство, е много вероятно кърменето да увеличава растежа на тимуса докато бебето е на кърма.
Основната роля на тимуса е развитието на имунната система. Той расте постоянно в началото на живота, след това рязко спира през пубертета и започва да се свива и постепенно да изчезва по време на зрялата възраст. По време на тези активни ранни години, клетки на костния мозък навлизат в тимуса и се развиват в Т-клетки, изключително важни за правилната работа на имунната система. Един вид Т-клетки открива и разпознава патогени и може директно да ги убива. Други типове могат да регулират други клетки на имунната система, които да убиват патогени. Трети управляват производството на антитела. Друга съществена роля на тимуса е разпознаването на собствените тъкани на тялото, за да не може имунната система да ги атакува, както става при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, диабет тип 1 и множествена склероза.
Тъй като кърменето е биологичната норма, а органите на имунната система като тимуса могат да развият пълния си потенциал само чрез кърменето, неизбежно можем да заключим, че хората, които никога не са били кърмени (или тези, които са били отбити твърде рано) ще имат недоразвита имунна система – не само в първите години, но и цял живот.
Отвън изглежда, че бебетата растат добре с адаптирано мляко – те определено нарастват и се издължават. Но отвътре главните им органи могат да се опитват да растат също толкова добре без подкрепата на майчиното мляко, което е създадено да посрещне техните нужди. Може би някоя марка адаптирано мляко може да спори, че е малко по-добра от друга, но може ли да твърди, че е „вдъхновена от майчиното мляко“ или че „подсилва имунната система“? Това са твърдения, които истинската наука просто не подкрепя.