Моментът дойде, след като сестрата затвори вратата. Тя точно бе
прекарала последните пет минути, опитвайки се да ми обясни защо
малката ми дъщеря, Емма, е с жълтеница, но аз разбирах немски
слабо, а нейният английски беше ограничен. Погледнах надолу
към двудневното си бебе и за първи път видях колко жълта бе тя.
Безпомощността ме удари като вълна: „Не мога да се грижа за теб”,
си помислих.

Минути по-късно три сестри влязоха с шише с адаптирано мляко.
„Искам да кърмя”, им казах слабо. Започнах да разбирам, че няма да
ме оставят да напусна болницата с бебето си, докато жълтеницата
ѝ не се подобри и не наддаде на тегло. Гледах, докато едната сестра
даде на дъщеря ми шишето. Емма пиеше адаптираното мляко
нетърпеливо, докато сестрите ѝ гукаха. „Гладна е”, каза една от тях.
Почувствах майчините си способности да потъват в пода. Няколко
дена по-късно напуснахме болницата, когато Емма беше по-малко
жълта. Имах болезнени зърна и ужасно препълнени гърди, и имах
пакети с безплатно адаптирано мляко, наврени в болничната ми
чанта.

Някога чувствала ли сте се уязвима като майка? Като погледна
назад, съм удивена, че дъщеря ми и аз продължихме и имахме
почти 18 месеца изключително кърмене заедно. Когато говоря
с други жени, винаги разпознавам този момент в историите им,
моментът, в който губят вяра в способността си да осигуряват
мляко за бебето си, моментът, в който започват да дохранват. Не
всеки има майка, която се е наслаждавала да кърми трите си деца,
която да я окуражава, не всеки е получил копие на Изкуството на
кърменето или Книга за кърменето, което да го ръководи през тези трудни първи няколко
седмици, така че е разбираемо защо някои жени се обръщат към
адаптираното мляко в трудни моменти.

Вярвам, че част от проблема е, че за много от нас „естествено” има
конотация на „лесно”; шокирани сме да научим, че има върхове и
спадове в нормалния ход на кърменето. Друга част от проблема
е, че негативите на изкуственото хранене не са широко известни,
без съмнение заради внимателен маркетинг на компаниите за
адаптирани млека. Ако някой ви обещава, че някой аспект на
родителството ще е безгрижен, вероятно се опитва да ви продаде
нещо.

За хилядолетия е било нормално жените да разчитат една на друга
за информация и подкрепа, когато се отнася до кърменето, точно
както често разчитаме една на друга сега, когато бебето ни започва
да яде твърди храни или му излизат зъби, или по-голямото дете се
учи да ходи на гърне или се тръшка. За съжаление, част от нашата
експертност за кърменето е забравена и в култура, където жените
биват насърчавани да слагат „престилки за криене на кърменето”,
майките често може да се чувстват неудобно да говорят на тема,
която е толкова нормална.

За щастие, Ла Лече Лига Интернешънъл споделя информация,
обучава хората за кърменето и предлага подкрепа от майки, които
са преминали през много от същите предизвикателства, които са
част от нормалния, красив подарък, който даваме на нашите деца
– кърменето.

Розана Хенсън, Щутгарт, Германия
Преведено и ползвано с разрешение от Breastfeeding Today, издание
на Ла Лече Лига Интернешънъл, препубликувано в “ЛЛЛ@Новини”, бр.5/11