Маринела

Винаги, когато тръгваме на път с децата, реакциите на околните варират от съболезнования как изобщо няма да си починем със съпруга ми до шеговитото пак ли ще събираме катуна. Честно си признавам, че и аз бях наплашена от истории за това, колко е сложно да събереш багаж, как децата не мируват в колата, какво неудобство е да ги заведеш на ново за тях място – как се процедира с храненето, съня и вечните хленчения. За пръв път се убедих, че не може всичко да e толкова страшно, когато по време на лятна отпуска наблюдавах двойка англичани и няколко седмичното им бебе. Щом са дошли със самолет на почивка с толкова малко бебе, не може да е чак толкова сложно! След това започнах да се оглеждам и видях снимки на бебета покорили върхове, стигнали до екзотични дестинации и обиколили толкова свят, колкото много хора не успяват да видят за целия си живот.

Подготовката

Когато избираме къде да отидем, особено за празниците, трябва да вземем предвид най-важното – празниците означават тежки маси и задушевни компании. Ако планираме да посрещнем Коледа с всички роднини накуп в града/на село, или Нова Година с бандата приятели в някоя планинска хижа – най-важни са следните две неща:

• Колко далеч можем да отидем с колата, без да изпадаме в истерия всички? Не избираме прекалено далечна дестинация, децата имат пределна точка на търпимост в превозно средство, с която трябва да се съобразяваме. Ако все пак трябва да стигнем по-далеч – намираме междинна точка за обяд, разходка и малко разведряване по пътя.
• Как ще организираме съня на децата в празничните вечери? Дали да не ги изкъпем по-рано и облечем с нещо, с което после ще им бъде удобно да спят, ако така и останат непреоблечени с пижами. Дали да не се усамотя и да накърмя бебето в някоя по-тиха стая и вече, когато е заспало да се върна при компанията, ако се окаже, че трудно заспива на шум. Когато и двамата родители ще искаме да присъстваме на празненството, може да е добре да обсъдим предварително план на действие. Например – малкото кърмаче може да прекара вечерта в слинга или количката, а по-големите – те просто падат и заспиват там където им свършат силите.

Как приготвях багаж преди да имам деца – изваждах всичко, което мислех да взема и подбирах подходящ по размер куфар. Сега правя обратното – вадя куфара и редя багаж, колкото се събере. Логиката е елементарна – колкото повече хора, толкова повече багаж. Когато си поставям сама граница, няма и вероятност да се окажем с повече багаж, отколкото бедната ни кола би могла да понесе.

Как да се справим:

• Багаж мога и редя мислено няколко дни преди тръгване – докато мия чиниите, простирам, чистя. Така имам време да преценя за колко време, какви точно и колко на брой дрехи ще трябват за децата. Все пак децата имат онази изключително ценна способност да се изпоцапат до невъзможна степен точно онзи път, когато не сте взели подходящи дрехи за преобличане.
• Няма нищо лошо в списъците – оставям на видно място лист и молив и когато се сетя нещо – записвам мимоходом. Всички знаем колко е трудно да намериш време да свършиш нещо съсредоточено при двама гонещи се из апартамента индианци, които току те вземат в плен и трябва да водиш преговори за освобождаването си.
• Въведох ясно, точно и кратко разпределение в багажа – един куфар за багаж, една чанта с обувки и някакви сезонни принадлежности, една чанта с играчки, една чанта с храна – така винаги знам кое къде е и общо колко багаж имаме. Това е ценно, защото при всяко тръгване винаги се случва така, че дъщеря ми си търси точно определена кукла да вземе със себе си, съпругът ми от ранни зори задава до припадък въпроса „Готов ли е багажът?”, а синът ми съвсем спокойно е извадил конструктор и подрежда поредното си постижение.

Пътуването

Пътуването винаги ми е било любимата част от едно пътуване с престой. Децата ни пътуват от малки заедно с нас, за да свикнат, че се мирува в колата, не се крещи, слуша се музика по избор на мама и татко и се спира, когато има нужда. Мисля, че колкото по-рано започнат да пътуват с нас, толкова по-лесно ще им бъде занапред. Ние съобразяваме тръгването със ставането и приготвянето на децата (никога не ги будим умишлено преди тръгване), с времето, по което обичайно обядват и времето им за сън – така то минава плавно, без особени сътресения в ритъма им на живот.

Пътуване по празниците:

• Образуват се задръствания, има повече трафик и времето за път може да се удължи. Винаги тръгваме с пълен резервоар и ако се наложи допълваме. Носим едно топло одеяло за всеки случай в колата, никога не се знае – зима е.
• Ако пътуваме с влак или автобус, бих купила билети от рано и ако има възможност, със запазени места.
• При пътуване със самолет кърменето на бебето по време на излитането и кацането може значително да облекчи дискомфорта му.

Престоят

Има три ключови момента, когато сте с деца – място за сън, храна и забавление. Задачата със съня е лесно разрешима, ако споделяме леглото с децата си – трябва само да се поинтересуваме предварително дали има възможност да спим на спалня или да се съберат две легла. Ако пък може да се заеме сгъваема кошара от приятел или роднина, също бихме облекчили ангажиментите си като багаж. Има го и неприятния момент, че може да е трудно да оставим сами децата, докато спят и ще трябва някой да бъде при тях. По време на задушевните компании по празниците това може да е малко трудно, но при добро планиране и договорка между родителите – и двамата ще можем да се насладим на момента. Също така, предпочитам винаги да нося с нас и нещо за сън, което децата свързват с дома – чаршафче, възглавничка или одеялце, да им мирише на у дома, докато спят.

Храненето също не е предизвикателство, когато кърмим малкото си бебе или при захранване. Винаги можем да спрем за обяд или малка закуска по пътя – добре е да се поинтересуваме и планираме предварително къде или дори да приготвим и носим нещо със себе си. Добре е да имаме предвид, че децата понасят по различен начин пътуванията и новите места – така ще може да се подсигурим с малко количество храни подходящи при разстройство (банан, оризови хлебчета, солети) или запек (круша, сливи, сушени кайсии). И да не забравяме – децата не разбират обикалянето по кръчми и ресторанти в избор на най-подходящото място за пиене на вечерната ракия и предпочитат да ядат, когато са гладни, а не когато реши персоналът на ресторанта. За да не им причиняваме излишно неудобство, можем или да ги нахраним по-рано, или със сядането в заведение да поръчаме на тях и да помолим за максимална експедитивност. Ако сме с роднини за празниците – да се постараем да нахраним децата на тихо и спокойно място, преди всички да седнат на масата. След това, нека им дават каквото искат – когато са сити, има по-малка вероятност да бъдат прехранени с неща, за които даже няма да разбера.

Забавленията, когато сме далеч от дома могат да се окажат трудни, особено ако не сме в чужд дом, където има деца и играчки. Но нека помислим – няма нужда от арсенал от кукли, чаши и чинийки, кубчета и конструктори, коли и камиони, за да се забавлява едно дете. Децата могат да играят с всичко! Винаги имаме под ръка моливи и листи хартия, книжка за четене или оцветяване, пъзел, някакви малки топки, малки човечета или животинки. Включваме и всичко налично от масата като салфетки, пластмасова лъжичка, носна или хавлиена кърпичка. Ето, оказва се, че има толкова много неща, с които може да се пресъздаде някакъв сценарий или да се разкаже история. Окуражаваме приятелите и роднините си да осъществят контакт с децата – нека им покажат смешна история или разкажат за своите деца. Малчуганите ще се почувстват уважени и големи, когато им се обърне внимание (и ще се държат точно като такива). А големите бебетата – нека има повече място за пълзене или достатъчно добронамерени ентусиасти, които да ги подържат на ръце и да се позабавляват с тях. С малко кърмаче е най-лесно, когато гушнато до мама в слинга може и да не разбере къде е и какво се случва.

Фани и Амару

Дали да опитате отново?

След раждането на първото ми дете бях доста притеснена – къде сега с това малко бебе? Как така ще тръгнем, ами ако стане нещо? Така за две години ходихме само на море. Роди се синът ни и мен вече не ме свърташе на едно място – започнахме да пътуваме с бебето, когато то беше на 4 месеца и оттогава всеки месец ходим някъде. Всичко се оказа магически лесно – имаме си чудно кърмаче, което винаги има мен под ръка. Мама може да успокои, да утоли жаждата, да нахрани или пък просто да напомни, че е тук. Кърменето никога не е било по-лесно и това е предполагам, защото не се замислям толкова, а оставям инстинктите ми да ме водят. А какво по-хубаво от това, когато сме на ново място, с нови хора, в непозната обстановка! Когато всичко е естествено и мама и бебе са спокойни, всички можем да се насладим подобаващо на преживяването.

Определено трябва да се опитва отново и отново! Ако първият път е имало някой пропуск – забравили сте наистина нещо важно или нещата са протекли не до там гладко – следващия път със сигурност ще се справите по-добре. Със съпруга ми споделяме идеята, че създавайки и отглеждайки децата си с толкова любов и внимание, не е честно спрямо тях, когато има възможност да се случи нещо толкова интересно като пътуване до друго място и прекарване на време с добри приятели или роднини, те да трябва или да останат у дома, или да не се осъществи замисленото, защото се притесняваме те да пътуват. Децата имат нужда от място за сън, нещо вкусно за хапване, и мама и татко. Пък било това в Сибирската тундра, в палатков лагер под Мусала или в хотел на една пряка от Айфеловата кула.

Миряна Машева, ЛЛЛ Лидер
съвместно със сп. Майчинств, 2011